Направо към съдържанието

Петър Джидров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Джидров
български политик
Роден
Починал
3 януари 1952 г. (75 г.)
Учил вЦюрихски университет
Политика
ПартияБРСДП (до 1926)
Социалистическа федерация (от 1926)
Депутат
V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Право
ОбластТърговско право
Публикации„Коментар на Търговския закон“
Петър Джидров в Общомедия

Петър Спиридонов Джидров е български политик, юрист, масон[1] и писател от Македония, един от лидерите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти).[2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Джидровъ, Петъръ. Проблемътъ за Македония. София, Македонско Студентско Дружество „Вардаръ“, Придворна печатница, 1930.
Джидровъ, Петъръ. Единството въ македонското движение. София, „Вардаръ“. Македонско Студентско Дружество, Библиотека „Вардаръ“ - № 1, Печатница Божинови - София, ул. Солунъ № 30, 1931.

Петър Джидров е роден на 20 май 1876 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва педагогическо училище в Кюстендил и през 1896 година работи като учител в София. Присъединява се към Българската работническа социалдемократическа партия и същата година е изключен от Софийското околийско дружество „Неофит Рилски“ заради социалистическите му виждания, макар в негова защита да се изказва Алеко Константинов.

Завършва в 1900 година право в Берлинския университет и в 1900 година защитава докторат в Цюрихския университет,[4][5] след което се завръща в София, където практикува като адвокат. Темата на дисертацията му е „Полицейска и правова държава в Германия“ (1900).[6] Редактор е на вестник „Работническа борба“.[7]

След разцеплението на социалдемократическата партия Джидров е сред водачите на БРСДП (ш. с.) и след 1911 година е неколкократно избиран за народен представител. След края на Първата световна война влиза в коалиционното правителство на Теодор Теодоров като министър на правосъдието в периода от 28 ноември 1918 до 7 май 1919.[5]

През 1920 година Петър Джидров издава крупния си труд „Коментар на Търговския закон“.

През 1923 г. е народен представител от опозицията.[8] След Деветоюнския преврат по-късно същата година постепенно в БРСДП (ш.с.) настъпва разцепление, породено от поддръжката на Демократическия сговор на Александър Цанков. Асен Цанков, Димо Казасов и Петър Джидров желаят разграничаване от правителството, но са изключени от партията до юли 1926 година и през октомври формират парламентарната „Федерация на работническите социалистически организации и групи в България“ (или за кратко „Социалистическа федерация“)[9].

На изборите през 1927 година Петър Джидров е избран за депутат от София в ХХІІ ОНС с помощта на лидера на ВМРО Иван Михайлов.[10]

В 1930 година издава брошурата „Проблемът за Македония“,[11] а в 1931 година - „Единството в македонското движение“, и двете издание на Македонското студентско дружество „Вардар“.[12]

След Деветнадесетомайския преврат Петър Джидров се противопоставя на режима на „Звено“ и е интерниран в град Елена. Приветства присъединяването на части от Вардарска и Егейска Македония към България в периода 1941-1944 година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е осъден от Народния съд на 7 години затвор.[5] На Процеса срещу интелектуалците е осъден като „шовинист“ на 11 години затвор. Умира в затвора на 3 януари 1952 година.

Синът му Богдан Джидров (1904 – 1982) е юрист и общественик, също репресиран след Деветосептемврийския преврат.[13]

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]

Петър Джидров е автор на редица статии и брошури. Сред тях са „Принципи и заблуждения в Българската социалдемократическа партия“ (1903), „Държавата, занаятчиите и работниците“ (1906), „Империализъм, болшевизъм и социализъм. Речи“ (1921),[5] „Безпомощна България. Проблеми и перспективи“ (1927),[5] „Безпартийната власт и партиите“ (1928),[5] „Проблеми за нова власт“ (1928),[5] „Проблемът на Македония“ (1930), „Социалдемокрация и фашизъм“ (1933),[5] „Управление и народ“ (1937), „Войната и преустройството на Европа“[5] и много други.

Обнародвани са редица негови социални драми: „Под сянката на закона“ (1921), „По широк път“ (1936), „Трите хълма“ (1936), „Проклетият град“ (1937). В затвора пише роман, който остава недовършен.

Основният му труд „Коментар на Търговския закон“ е издаден за втори път през 1993 година с предговор от доктор Атанас Москов[14]. През 1996 година са издадени негови „Спомени“.[5]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

След демократичните промени в България от 1989 година Петър Джидров е реабилитиран и на негово име са наименувани улици в кварталите „Младост 3“ (Карта) и „Студентски град“ (Карта) в София.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Масоните в България: членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), брошура на Главното управление на архивите към Министерския съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. ↑ Българска комунистическа партия. Документи на централните ръководни органи. Том 7: 1913 - 1914. София, Партиздат, 1989. с. 475.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 439 – 440.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 148-149.
  6. ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 251.
  7. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 204.
  8. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 10, 10 март 1923 г., стр. 2
  9. ↑ „ИСТОРИЯ НА ПАРТИЯ БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ“ от сайта www.pbs-d.bg, посетен на 27.03.2010 г., архив на оригинала от 29 ноември 2012, https://archive.is/20121129193442/http://www.pbs-d.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=148&Itemid=11&lang=bg, посетен на 29 ноември 2012 
  10. ↑ Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г., архив на оригинала от 31 декември 2019, https://web.archive.org/web/20191231203412/http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html, посетен на 19 февруари 2021 
  11. ↑ Джидровъ, Петър. Проблемътъ за Македония. София, Македонско студенство дружество „Вардаръ“, Придворна печатница, 1930.
  12. ↑ Джидровъ, Петъръ. Единството въ македонското движение. София, „Вардаръ". Македонско Студентско Дружество, Библиотека „Вардаръ" - № 1, Печатница Божинови - София, ул. Солунъ № 30, 1931. Посетен на 20 септември 2015.
  13. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  14. ↑ „Нашите незабравими предшественици“, взето от сайта www.bsdp.bg/ посетен на 27.03.2010 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Джидров&oldid=12355533“.